Астмата е хронично заболяване на бронхите, което причинява периодични пристъпи и затруднения (обструкции) в дишането. При астмата горните дихателните пътища се възпаляват, стесняват, подуват и произвеждат секрет, който затруднява дишането. Заболяването се проявява се най-често със симптоми на задух, кашлица, диспнея, хриптене и стягане на гърдите.
Астмата засяга хора от всички възрасти и често започва в детството, въпреки че може да се развие и в по-късен етап в живота при вече възрастни хора. Астмата може да бъде незначителна или да пречи на ежедневните дейности. В някои случаи тя може да доведе до животозастрашаващ пристъп.
Астмата най-често се класифицира клинично спрямо симптомите, експираторния обем на пациента и скоростта на експираторния дебит (при издишване). Класифицира се и като атопична (външна) или неатопична (вътрешна).
Симптоми
Астмата се проявява най-често чрез затруднено дишане, болка в гърдите, кашлица и свирещи хрипове, а симптомите могат да бързо да се обострят. Астматичната кашлица може да се появи през нощта, по време на физическо натоварване, може да бъде хронична, суха, с храчки, лека или тежка.
Свирещите хрипове са един от най-честите симптоми. Причинява ги стесняването на дихателните пътища, което затруднява преминаването на въздуха и създава характерният свирещ звук.
Могат да се срещнат и учестено дишане, респираторни инфекции, учестено дишане или задух по време на сън.
Причини и предразполагащи фактори
Околната среда и генетични фактори са сред главните причинители на астма.
Тютюневият дим е един от най-големите рискови фактори. Може не само да влоши симптомите й, но да увеличи риска от пристъп и дори да доведе до развитие на астма при хора, които преди не са имали това заболяване.
Тютюневият дим съдържа над 7000 химикали, много от които дразнят дихателните пътища. Тези химикали могат да причинят тяхното възпаление и подуване, което да затрудни дишането. Тютюневият дим също така може да увреди лигавицата на дихателните пътища и да ги направи по-чувствителни към алергени и други отключващи фактори.
Генетична предразположеност
Астмата е комплексно заболяване, което се причинява от комбинация от генетични и фактори на околната среда. Генетичната предразположеност е един от най-важните фактори за развитието й.
Учените са идентифицирали над 100 гена, които са свързани с астмата.
Астматични пристъпи
Понякога астмата може да се влоши или екзасербира, причинявайки така нареченият астматичен пристъп. Тя може да се случи внезапно или постепенно в продължение на няколко дни.
Признаци на тежък астматичен пристъп
- Хрипове, кашлица и стягане в гърдите с променливи интензитет и честота;
- Задух, който не ви позволява да се храните, говорите или спите;
- Ускорено дишане;
- Учестено сърцебиене;
- Сънливост, объркване, изтощение или замайване;
- Посиняване на устните или пръстите (вследствие десатурация);
- Припадъци.
Алергичен ринит и астма
Въпреки че са две различни заболявания, алергичният ринит и астмата често се срещат заедно. Приблизително 40% от хората с алергичен ринит също имат астма. Това състояние се нарича атопичен марш.
Алергичният ринит е възпаление на носната лигавица, което причинява симптоми като кихане, сърбеж в носа, запушен нос и водниста секреция от носа. Астмата от своя страна е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което причинява симптоми като свиркащи хрипове, задух, стягане в гърдите и кашлица.
Причината за алергичния ринит и астмата е подобна. И двете заболявания се причиняват от реакция на свръхчувствителност към алергени, които са вещества, които обикновено са безвредни за повечето хора.
Когато човек с алергия е изложен на алерген, имунната му система произвежда антитела, наречени IgE антитела. Тези антитела се свързват с алергена и причиняват освобождаването на възпалителни медиатори, които причиняват симптомите на алергичен ринит и астма.
Диагностициране
До този момент в медицината няма свръхпрецизен тест, който да постави бързо и дефинитивно диагнозата „астма“. Вместо това се анализират симптомите, а за потвърждение, че става заболяването е именно астма би могло да се използва и спирометрия, или функционално изследване на дишането - ФИД.
Пълна кръвна картина
Пълната кръвна картина (ПКК) е кръвен тест, който измерва броя на всички видове клетки в кръвта, включително червените кръвни клетки, белите кръвни клетки и тромбоцитите. Диференциалното броене на левкоцитите е част от ПКК, която измерва броя на различните видове бели кръвни клетки.
Възпалението на дихателните пътища при астматиците в някои случаи може да доведе до повишен брой бели кръвни клетки в кръвта
Някои хора с астма могат да имат нормални или дори понижени нива на бели кръвни клетки.
Пълната кръвна картина и диференциалното броене на левкоцитите могат да бъдат полезни за диагностицирането и проследяването на астмата. Тези тестове обаче не могат да се използват самостоятелно за диагностициране. Диагнозата на астма обикновено се поставя въз основа на комбинация от фактори, включително симптоматика, медицинска история, физически преглед и FeNO тест.
Изследване на възпалението на дихателните пътища FeNO
- FeNO означава фракция издишан азотен оксид (FeNO). Отразява количеството азотен оксид, произведен от белите дробове. Тестът за FeNO се използва за оценка на нивата на възпаление в дихателните пътища, точно на мястото на лечение.
- FeNO тестването се препоръчва от национални и международни асоциации за подобряване на резултатите от лечението при астма.
- Този вид тестване е неинвазивен и безболезнен за пациента. Може да се извърши в лекарски кабинет или у дома. Пациентът издишва в мундщук, прикрепен към устройството, а устройството измерва количеството NO в издишания дъх.
- Резултатите са достъпни веднага, така че лекарят може да обсъди резултатите с пациента веднага.
Лечение
Понастоящем не съществува лечение на астмата в конвенционалния смисъл на думата, но съществуват прости методи за терапия и лекарства, които помагат значително в контролирането на симптомите и намаляване на тяхното негативно влияние върху живота на астматика.
Терапията се състои от самостоятелни грижи и терапия с бронходилататори. Астмата може да контролира с инхалатори, които да облекчават и дори предотвратят появата на симптомите. Тежките случаи могат да изискват инхалатори с по-дълго действие, които поддържат дихателните пътища отворени, както и орални кортикостероиди при тежки форми на астма.
Медикаментозно лечение
- Бронходилататори - бронходилаторите са предназначени за отваряне на дихателните пътища на белите дробове, с цел улесняване на дишането;
- Стероиди - стероиди се използват с цел симулиране действието на хормоните с цел да се намали възпалението или стимулират растежа и възстановяването на тъканите;
- Противовъзпалителни средства - предотвратяват или противодействат на подуването (възпалението) на ставите и тъканите.
Самостоятелни грижи
Една от най-важните мерки в самостоятелните грижи е отказване на и без това съсипващите респираторната система пороци като тютюнопушене, вейпинг, наргилета и друга димяща смърт.
Обърнете се към лекар, ако смятате, че вие или вашето дете може да страдате от астма, или сте вече диагностицирани, но Ви е трудно да я контролирате.
Тази публикация съдържа обща информация за астмата. Публикацията не е предназначена да замести професионалнaтa медицинскa консултация, диагноза или лечение на което и да е заболяване. Информацията, прочетена в Интернет, не е медицински съвет и не трябва да се възприема като такъв. Медицинските съвети от Вашия лекар или друг професионален доставчик на здравни услуги са от първостепенна важност за Вашето здраве. Ако мислите, че имате астма или от друго респираторно заболяване, трябва да потърсите лекарска помощ. Никога не трябва да отлагате специализирана медицинска помощ, да пренебрегвате съветите на лекарите или да предприемате самоинициативно лечение поради информация прочетена на този или който и да е било друг уебсайт.
Григор Ангелов
Остави мнение/коментар